Излязох от депресия в която бях 6 месеца...
м16

Докога за бога ще съм такъв, какъвто съм. Искам да имам воля и да си наложа да не мързелувам. И все не става. И все съм без пари. Ебаси живота, ебаси съдбата. Като магнит за тъпи работи съм. Все не успявам да си намеря нещо подходящо. А имам потенциал и желание за работа. Ебаси. Дано скоро се оправи положението, щото започнах да се депресирам вече, и то сериозно. Антон 24

Един е грехът ми - влюбих се. В днешни дни това е пагубно.

Писна ми от грубото, арогантно отношение на барманите и сервитьорките по заведенията. Дразня се на всичките стойки, които чупят сервитьорките, на фасоните им, на това, че ми говорят на "ти", на това, че дори едно "Заповявайте" или "Добър ден!" не казват. Излизам от релси, когато започнат да предават фасони, мислейки си, че са голяма работа. Омръзна ми дългото чакане по заведенията, омръзна ми да ме лъжат с грамажа и качеството. Писна ми барманите/барманките и сервитьорките да се държат така, сякаш клиентите са им длъжни с нещо. Мразя, когато по този безочлив и нагъл начин ме лъжат, когато те правят на глупак и дори не им стига акъла да го направят с финес, ами се налага да срещам и грубото им отношение, показващо липса на всякаква култура и възпитание!

Моят квартал е моят свят. Няма нужда хората от големи градове като Пловдив, София и Варна да общуват с хора от други градове ако не искат. Аз например съм от Пловдив. И не общувам с много хора извън моя град. Привърженичка съм на идеята, че моят квартал е моят свят. Повечето ми познати не само, че са от Пловдив, но са и от моя или съседни квартали. За мен е много важно с приятелите си да имате общи интереси, да сте израстнали в обща среда. Е няма как аз и някой софиянец или варненец да сме израстнали в една и съща среда. Също така хората, където са родени там трябва да си седят, така е нормално. Това преместване от Пазарджик на Пловдив и от провинцията към София е смешно, жалко и греховно. Писна ми да дружа с хора от други градове. Те не могат да те разберат, расли сте в различна среда. Не сте израстнали заедно, като повечето хора от квартала ти.

Ж29, Пловдив

Преди 4 години исках да направя сефтето и реших да е с проститутка, за което сажалявам и до днес. След по малко от 5 мин. сваршихме и беше кошмар. Направо намразих секса. Проблема ми е че от тогава до сега сам имал много вазможности за секс сас приятелки, свалялт ме, а аз седя като дьрво =(. Тялото казва - да, ума - не. Отбласквам ги без да искам. Направо не мога да си представя че мога да целуна жена, мисля си че някои сте ме накаже за тази постапка. . Този проблем ми е нерешен и затова реших да споделя тука.

Илиан 22М

Искам да ви се оплача. Аз съм студент в София и откакто започнаха ремонт в блока и изгониха студентите направо ми се обърна света. То беше едно обикаляне по апартаменти, едни срещи с разни брокери, собственици. Страхотия! Накрая си намерих жилище с брат ми в Дианабад за 550 лева. За капак всички ми казват, че това е супер скъпо. Чудя се как си намират по-евтини жилища? Къде трябва да търся ?

Ужасно скъпо е като се сравни със една средна за София заплата ...

Чувствам се ужасно.Не мога да си намеря работа вече три месеца.