Здравейте.
Много ми е трудно да говоря затова, но... трябва.
Омръзна ми да мълча, и сякаш тук е най-подходящото място да разкрия душата си.

Всичко започна с първия ми аборт.
Забременях на едно от онези отвратителни тийн партита. Бях на 15, а момчето на 21. Не знам какво правеше там, но бяхме много пияни. И напушени. А той май беше и друсан.
Не ползвахме гума.
Забременях, направих аборт, и мислех, че се чувствам добре.
Но не беше така.
Ръцете на доктора бяха много големи.
Влюбих се в него.
Той е женен мъж, а аз спах с него.
Няколко пъти.
До следващия аборт.
Той ми предложи метаамфетамини, но аз си карам на херц.
Наркоманията ми е най-малкия проблем.
Жената на бившия ми доктор е психоложка и ми каза, че съм имала отклонения.
Не съм си взимала хапчетата, а Жени (така се казва жена му) ми каза да споделям.
Нямам и пари за дозата. А тоя нещастник с големите ръце ме е направил нимфоманка. Знаех си, че не трябваше да взимам шибаните лекарства.
Щели да ми изчезнат пъпките. Дрън-дрън. Още по-пъпчива съм, а и имам косми по дупето. Нямам пари да се обръсна, и мириша. Ае да ми изпратите хашиш на Позитано 16 ?


ПРЕГЪРНЕТЕ МЕ !