Момче на 20 съм. Адски готин е животът ми, имам много приятели и винаги съм адски положителен.

Но имам проблем. Имам двойнствен живот понеже съм би-сексуален.

Имам компания хетеро момчета и момичета, а и повечето ми приятели са такива. Но имам и гей приятели, за които никой не знае. И се получава някаква двойнственост - в един момент съм с едните, но когато ми се обадят другите бягам при тях без да се обяснявам на предните.

Хетеро приятелите ми ме питат с кой съм бил снощи, къде съм ходил, аз нищо не им казвам (НЕ съм женствен от сега да подчертая). Съмняват се какви ли не неща.

Гей приятелите ми пък се чувстват пренебрегнати сякаш се крия като съм с тях, но пък пред тях мога да говоря свободно по всякакви сексуални въпроси.

Адски дискомфортно ми е, чувствам се не-истински с този двойнствен живот. Свалям се с някое момиче, спя с нея например, тя иска нещо повече, но пък не знае, че и с мъже го правя. И обратното.

Ужас направо много е объркано.

Но ми е добре също така от една страна - мога да спя с двата пола, както и да черпя полезна информация и опит от всякакви характери.

Проблемът е, че живея в една лъжа, огромна лъжа. В крайна сметка пред никой не съм напълно истински, а приятелите са най-важното нещо, нали? Трябва да сме напълно истински пред тях?

Адски харесвано момче съм и ми е добре, ласкае ме :)

Любопитно ми е дали има други като мен, как се справят - свикват и си продължават по този начин, или в крайна сметка избират единият от пътищата - гей средата или хетеро средата?

Страшно е като си помисля, че след време може да имам сериозна връзка с мъж, приемам го по-нормално с жена, но пък с жена ще съм още по не-истински след като тя не знае какви ги върша, нали?