Женен мъж?!? Как стигнах до тук? Превърнах се в любовница. На 22 г. съм. До сега съм имала само две гаджета и съм спала само с тях двамата. От февруари месец насам се виждам с женен мъж, който е на 36. Не искам да развалям семейството му. Виждала съм ги - него, съпругата му и детето - момиче на 10. Щастливи...семейна идиля. Не съм с него заради секса, както повечето любовници. Не ме вълнува сексът. Просто ми харесва отношението му към мен - галантен, кавалер, улегнал, излъчващ спокойствие, уравновесен...Това, което липсва на повечето ми връстници...та дори на всички. Увлякох се, а не биваше. От цялата ситуация аз ще съм най-потърпевша. Изяснили сме се с него - няма да напуска семейството си, пък и аз не искам това. И двамата се питаме понякога защо всъчност го правим? Защо се виждаме? Той все ми повтаря, че харесва у мен детския ми чар. Не че ме възприема като дете, а просто ми се радва на лудориите. Нарича ме "лудетина". Аз харесвам зрялото му отношение към мен...нещо като взаимно допълване се получава - той търси детинска наивнос (ако мога така да се изразя), а аз - аз се чувствам защитена, когато съм с него. Правили сме секс с него за всичките пет месеца само три пъти. Обикновено времето ни минава я на кино, я в планината за 1-2 часа, я някъде по парковете. Той е от съседен град и работи тук в София. Знам че държи на семейството си, но защо допуснах да се увлека по този наистна детински начин?! Яд ме е единствено на себе си. Никой не ми е виновен. Не се обвинявам, просто се чудя защо го допуснах. То, като се замисля, е нормално - коя жена не би се увлякла при такова отношение...Но аз винаги съм била разумна, а ето че се издъних...Незнам вие какво мислите, но аз смятам, че най-оптималното е да спра да се виждам с него. Но се опитвам от един месец и не става. Не мисля, че е влюбване. По-скоро е някаква привързаност. Не си представям някакво бъдеще с него, просто ми е хубаво за момента и не ми се иска да развалям всичко, но знам, че не е редно. Харесват ми СМС-ите му, които са толкова забавни и ме карат да се усмихвам...Картичките по имейла...Не са някакви любовни сантименталности, а някакви приятелски закачки, а в същото време ми вдъхва увереност...Странно е. както и да е. Ще следя за вашето мнение. Не че ми трябва помощ от вън, понеже осъзнавам нещата, но поне да видя някой друга гледна точка (ако има такава).